Иван Вазов (1850-1921)

  • Роден на 27 юни 1850г. в Сопот, син на Минчо Айваза (търговец) и Съба Вазова;
  • Учи в местното класно училище; 1865г. - учи гръцки в Калофер при Ботьо Петков; 1866г. - записва се в Пловдивската гимназия; 1868г. - първи стихотворни опити;
  • 1870г. - заминава за Румъния при чичо си Кирко, но не е доволен от работата на търговец; скоро заживява с хъшовете; връща се в България и работи като учител, преводач и служител;
  • 1875г. - връща се в Сопот, където става член на местния комитет; под въздействието на Ботев и Стамболов започва да пише по нов начин;
  • След преждевременното избухване на Априлското въстание емигрира в Румъния;
  • 1876г. в Румъния излиза първата му стихосбирка „Пряпорец и гусла" /псевдоним Пейчин/;
  • 1877г. - „Тъгите на България";
  • 1878г. - „Избавление";
  • След Освобождението се връща в България; 1879г. - заминава за Берковица като съдия;
  • 1880г. - заживява в Пловдив; около него и Константин Величков се образува литературен кръг; Следват някои от най-значимите му произведения - „Епопея на забравените", „Чичовци", „Немили-недраги", „Не се гаси туй що не се гасне" и др.; издава съвместно с К. Величков „Българска христоматия";
  • След Съединението заминава за фронта на Сръбско-българската война /„Сливница"/;
  • Премества се да живее в София;
  • Поради русофилството си /режима на Стамболов/ се налага да емигрира в Русия - там написва романа „Под игото";
  • След завръщането си в България издава списание „Наука";
  • За кратко е министър на образованието, а след това заживява като професионален писател - първият в българската литературна история;
  • 1895г. - устройват му юбилей /25г. литературна дейност/, обявен за „народен поет";
  • Пред следващите две десетилетия живее с изпитанията на държавата, като води сложни битки с естетическите си опоненти;
  • 1920г. - отбелязан и вторият му всенароден юбилей;
  • 1921г. - умира в София.



 

ИВАН ВАЗОВ

Коментари