Задабалкански котловини

1.Географско положение,граници и големина

Задбалканските котловини са рзположени между Стара планина и Средногорието.На зашад достигат до границата ни със Сърбия,а на изток достигат до Черномоерието.От запад на изток се проследяват Софийската,Саранската,Камарската,Златишко-Пирдопската,Карловска,Казанлъшка,Сливенска,Карнобатска и Айтоската котловина.Най-голяма е Софийската,а най-малката-Камарската.Котловините са отделени една от друга чрез нашречните ридове Гълъбец,Козница,Стражата,Межденик и др.

2.Геоложки строеж и развитие на релефа

Котловините представляват грабени,хлътнали между разломите на Стара планина и Средногорието.Оформили са се през неоген-кватернера.Повечето от тях са били дъна на езерни басейни,в които са се образували въглища(Софийски и Николаевски басейн).

3.Полезни изкопаеми

Задбалканските котловини НЕ са богати на полезни изкопаеми.

Лигнитни въглища-Софийски басейн

Незначително количество на кафяви въглища-Николаевски басейн

Огнеупорни глини-Елин Пелин

Има находища и на Чакъли и пясъци по поречията на реките.

4.Климат и води

На запад от рида Козница климатът е с умерено-континентални черти,а на изток с преходни.В западните котловини зимите са студени,а летата сравнително топли.На изток зимите са по-меки,а летата сравнително топли.Преобладават западно-северозападните ветрове.Задбалканските котловини са богати на води,повечето от реките се отличават с пролетен максимум и лятно-есенен минимум.

5.Почви

Преобладават три типа:канелени горски,смолници и алувиално-ливадни.Най-широко разпространени са алувиално-ливадните почви.Смолниците са разпространени в Софийската,Карнобатската и Айтоската котловина.Подходящи са за зърнени култури,зеленчуци и някои от техническите култури.Канелено-горските почви са подходящи за етерично-маслодайни култури,тютюн и др.,а алувиално-ливадните за овощия и зеленчуци.