Иван Вазов озаглавява повестта си „Немили-недраги", защото този стих от Ботевата поема „На прощаване" най-точно и синтезирано отразява съдбата на героите, принудени да водят живот, изпълнен с лишения и унижения извън пределите на родината си.

Първите наченки на възрожденско поетическо творчество, което носи белезите на оригиналност, се откриват още през 20-те г. на XIX-ти век.

Идеята за подвига се ражда в живота и се претворява в изкуството в драматични епохи на напрежение и изпитание.

В експозицията на разказа Иван Вазов рисува ярка картина на драматичните исторически събития, свързани с преследването на оцелелите Ботеви четници.

Родината и родното в лириката на Иван Вазов. Творческото наследство на Вазов. "Българският език". Хъшовете – герои и мъченици. Нравственото израстване на българина в романа "Под игото". Обикновеното и необикновеното в образа на баба Ил

Историческата епоха, която наричаме Българско възраждане, протича във времето на XVIII и XIX век.

Вазов се утвърждава като творец в годините непосредствено преди Освобождението, когато националното самосъзнание, родено през Възраждането, празнува своята зрелост.

В цялото си творчество Иван Вазов възвеличава образа на България. Писателят-родолюбец не може да се примири с мисълта,че някой бъгари след Освобождението бързо забравят свещеното си минало и език.

Етапи в духовното израстване на Ботев. Идеята за саможертвата и превръщането й в главна цел на живота му.

Словото на Ботев винаги присъства в сърцевината на българския дебат за ценностите и смислите на съществуването, на личния и на груповия избор, обречени да се претопят в История.