Български език

Синхрония и диахрония

Синхрония и диахрония
(0 от 0 гласували)

 

Синхрония и диахрония

 

 

 

AB ос на едновременност – засяга отношенията между съсъществуващи неща, като всякаква намеса на времето е изключена

CD – ос на последователност – върху нея може да се разглежда едновременно само едно нещо, но там са разположени всички изменения на нещата от първата ос

Езикът трябва да се изследва по двете оси. Според Сосюр трябва да съществуват две лингвистики – синхронична и диахронична. Синхронично е всичко, което се отнася до статичния аспект на нашата наука. Диахронично е всичко, което е свързано с еволюцията.

Синхрония и диахрония ще означават състояние на езика и фаза на еволюция ще означават състояние на езика и фаза на еволюция. Езиково състояние (статус) представлява нещо подобно на напречен разрез на явлението, а развоят (езиков мотус) представлява нещо като надлъжен разрез.

Синхроничната лингвистика изследва езика като система от елементи взети в техните отношения в даден момент (AB) или по-точно синхроничната лингвистика се занимава със състоянието на езика в даден момент като готова система от взаимносвързани и взаимно обусловени елементи.

Диахроничната лингвистика изследва езика във времето в процеса на развитието. Тя изучава не отношенията между съсъществуващите елементи на дадено езиково състояние, а между последователни елементи, които се заменят едни други във времето. Диахроничната лингвистика проследява пътя във времето, който преминава всеки елемент на езика като самостоятелна единица. Тя изучава сменящите се един с друг езикови елементи (в реда на тяхната последователност), които не образуват система. Абсолютна неподвижност не съществува, всички страни са подложени на изменения.

Противопоставянето на двете лингвистики – синхронична и диахронична според Сосюр е абсолютно и то се проявява навсякъде. Синхроничният аспект е по-важен, тъй като за говорещата маса той е истинска и единствена реалност. Той ни дава представа за езика като цялостна система. При диахроничния аспект езика не ни се разкрива като цялостна система, а само като редица видоизменящи се негови явления.

Представителите на глосемантиката признават като единствена плоскост синхронията, която позволява езикът да бъде представен като абстрактна система от чисти отношения. За американската дескриптивна лингвистика важно е описанието на езика, а не обяснението на неговия исторически развой. Синхроничният аспект от тези лингвисти прерасна в метод на описателно изследване на езика. Тези лингвисти изследват езици без позната документирана история, например индианските езици.

Дълго време езикознанието е страдало от абсолютизирането на единия или другия подход. Всъщност синхронията и диахронията не се изключват, те се допълват взаимно. Една от големите заслуги на функционалната лингвистика (Пражка лингвистична школа – Трубецкой, Якобсон, Скăличка, Матезиус и др.), е че успя да помири двата подхода със своето схващане, че диахронията трябва да се разглежда като поредица от синхронии, а синхроничното описание също да не изключва понятието еволюция.

Някои лингвисти са поставили знак за равенство между синхронията и статиката и още между диахрония и динамика. Якобсон обаче, с право отбелязва, че тяхното съдържание, особено на синхрония и статика не винаги съвпада.

Синхрония и диахрония

Коментари