Литература

МАЙЦЕ СИ

МАЙЦЕ СИ
(0 от 0 гласували)

   

МОТИВЪТ ЗА САМОТАТА И ИЗБОРЪТ НА ЧОВЕКА В ЕЛЕГИЯТА „МАЙЦЕ СИ"

 

Ботев е поет и публицист, революционер, една от най-значимите фигури в националноосвободителното движение и в културата на Българското възраждане. В своята поезия той възпява, свободата и саможертвата. Той пише за осъзнатия дълг към отечеството. Пътя към свободата за него е не само физическа схватка с поробителите, но и словестна битка. С елегията „Майце си" Ботев поставя началото на гениалното си творчество.

    Творбата е една изповед към майката, която разкрива мислите и съмненията на героя. Той е раздвоен между личния си избор и повелите на рода. Заглавието „Майце си" има смисъл на посвещение. Майката е емблематична фигура, тя дарява живот и бди над него, тя е пазителка на дома. Тук образът и се разраства до символ на родината.

Простонародното, изпълнено с обич и уважение обръщение „мале" отприщва драмата на една неудовлетворена от безличния живот личност:

Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три години клела,
та скитник ходя злочестен ази...

Елегичният тон на творбата идва от съзнанието на лирическия герой за разбита младост....

та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне...

Метафората отвежда към една младост, уязвена от лични неудачи и от мисълта за тежкото положение на народа. В болката на поета откриваме и несдържан гняв

...и срещам това, що душа мрази!

Действителността не удовлетворява героят. Той се чувства самотен дори сред „мили другари". Безгрижността и непринудеността в отношенията им е привидна:

Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея.

Простите човешки радости са несъвместими с робския живот. Това, което не знаят другарите, е длъжна да знаемайката. От нея търси героят не само съчувствие, но и разбиране. Онова, което не може да сподели с „мили другари", ще сподели с майката.
Още в първата си творба поетът разкрива мощта на своите копнежи - „мечти и мисли", които са вече оформени в съзнанието му идеи, свързани с националното и социалното освобождение на народа. И точно тези идеи - повели на времето, в което живее, го разкриват като самотник в обществото. Със своето прозрение Ботев остава неразбран: „Приятел нямам..." признава той и това увеличава чувството на изолираност и самотност. И понеже не намира приятел около себе си, а и защото е възмутен от пасивността на обществото, поетът се обръща с трогателна жалба към майка си, като изплаква наранената си душа:

Освен теб, мале, никого нямам...

И не само това: освен че търси съчувствие, героят иска да приобщи майка си към своите идеали, към съкровените си копнежи:

Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,

Неразбран от обществото, Ботев търси опора в семейството и по-точно в майката, която е негов стожер. В общуването между майка и син душата на самотника ще се пречисти, от нея ще избяга злобата и неудовлетворението.
Въпреки страданието и уязвената си младост, героят съвсем не се предава, като победена от живота личност. Болката и чувството за самотност са една мъжествена изява, те са зов за борба, вяра в народните сили, в освестяването на пасивните и безразличните, както и предчувствие за неизбежната саможертва.
„Майце си" е първата Ботева творба. Тя поставя началото на една съществена особеност в неговото творчество - единството между съдбата на поета и участта на народа, подчертано от силни чувства, непознати дотогава в нашата поезия.

МАЙЦЕ СИ

Коментари