Мечта и реалност се равнопоставят в елегията "Да се завърнеш в бащината къща"

В този поетически текст човекът мислено пътува през времето, за да се докосне отново до света на родното и съкровеното, да съпреживее чрез мечтите хармонията на един цялостен и единен свят с ясни нравствени правила.