В центъра на изображението в поемите на Омир стои човекът. Събитията се пречупват през съдбата на инди¬вида. В митологичен култ са издигнати героите — оли¬цетворение на народната сила.

Ахил и Хектор, двамата най-прочути герои в "Илиада", са носители на всички качества, които печелят всеобщото признание и уважение на околните.Наред с храбростта, издръжливостта и дори жестокостта на войните, те носят в себе си и най-нормалните.

Софокъл не е първият, който превръща тиранията в нарицателно. Нито "Антигона" е първата творба, в която тиранин се употребява като негативно понятие. Още Есхил в "Прикованият Прометей" прави същото.

Наглед е много лесно да определим в "Илиада" на омир съдбата и деиствията на човека, тъж като тож е изцяло зависим от боговете.

Първа песен изобразява свадата между вожда на ахейските войски - Ахил, и царя на Микена - Агамемнон.

От Есхиловата трилогия за титана Прометей до нас е достигнала само трагедията "Прикованият Прометей". Тук той е представен като едих хуманист и борец срещу неправдата.

Ахил и Хектор, двамата най-прочути герои в "Илиада", са носители на всички качества, които печелят всеобщото признание и уважение на околните.

Изведена от контекста на Софокловата трагедия, тази фраза на Антигона може да значи какво ли не. Тя е толкова обща, че ни позволява върху нея да надградим най-различни построения.

"Човешкият живот се очертава в две необходими насоки – война и мир. Войната е не само начин за нови придобивки, но и място за проява на мъжката смелост и сила."

Това са думи на поетесата, вярно предусетила, че творчеството и ще я надживее. Сафо е единствената жена поетеса, чието име заема достойно място сред имената на най-великите представители на древногръцката, пък и въобще на античната лирика.