Обикновено се смята, че литературата е вторична по отношение на културата, че литературните светове се надстройват над съществуващи социокултурни смисли и ценности, че използуват техните дадености и възможности, за да създадат нови, художествени смисли...

"Под игото" е плод на носталгията по родината, носталгия, която е чест гост в душата на напусналия Стамболова България Вазов. Страниците на романа носят отпечатъка на Вазовата тъга, не само по "въздуха на България", но ...

Заглавието на повестта "Мамино детенце" подсказва, че Л. Каравелов ще ни разкаже история за едно разглезено "мамино" чедо..

Анализ на тема "Представата за човека-нищо чрез образите на Нено и Неновица" и непълен анализ на тема "Пътят на Николчо от Казанлъшката гюлова градина до Гюргевските кръчми"..

"Променят се времената и ние се променяме в тях" - тази ръководна мисъл е записана от вътрешната страна на корицата на ръкописен сборник със Софрониеви текстове, между които и "житието", открит от Виктор Григорович в Русия....

Започва с описание на нощна Браила – нощта, пустите браилски улици, студената декемврийска мъгла. Потискащо, мрачно настроение, внушено чрез повторението на думите "мъгла","мрак", "мрачна", пустееха". Метафорите "за

“Паисий” на Иван Вазов е една от 12-те оди в цикъла “Епопея на забравените”. Цикъл, който още с броя на съставящите го творби насочва към особената числова символика - за прабългарите времето се разделяло на цикли, в които един период обхващал 12 години.

Вазовият лирически цикъл „Епопея на забравените” отразява големия творчески конфликт на поета с духовните реалности на следосвобожденска България..

Централно място заема темата за робството и неговото преодоляване чрез стремежа към свобода

Самият Ботев споделя: " Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълен смисъл на думата, а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за всичкия свят."