Художественият свят на Йовков е духовно пространство на универсалните нравствени ценности.Дълбоко вълнуващ е неговият разказ "По жицата",в който е представена съдбата на нещастно селско семейство...

Първата реплика на Андрешко е изречена в движение, каруцата вече е отлепила колелетата си от рядката кал, протагонистите - антагонисти на драмата - са активирани...

Лириката на Яворов е ранично явление в литературата ни, отвъд което езикът, семантиката, конструирането на поезия не е в традиционния аспект.

Двата периода в творчеството на поета са представени тука: социалният и индивидуалистическият, тъй да ги наречем. Преходът помежду им е рязък, със скок.

Пътеписът "До Чикаго и назад" представя Алеко Констанинов като страстен пътешественик и поклонник на природата. За него тя е източник на естетическа наслада.

Едноименното стихотворение от първата книга на поета "Прозорец" е програмна творба и еблема на Далчевата поезия. Прозорецът е един от най-често повтарящите се предметни символи в нея.......

В стихотворението се заговаря за онези нежност и чувствителност, които всяка личност притежава. В "Тихият пролетен дъжд" човекът е оптимист, радващ се и на малките, на пръв поглед незначителни неща като самия дъжд.

"Песента на колелетата" е може би най-известният Йовков разказ. Сам по себе си той е пределно самоочевиден, херметичен, автореференциален.

Основната причина Ивайло Петров да напише своята повест е желанието му, да покаже, че старият свят не е толкова идеален.

Целият творчески път на Яворов е съзнателно устремен към драмата.