1.Жанрови особености Строга структура; сюжет, градящ се върху лишаван от основно благо, противодействие на главния герой, резултат; действие през перипетии; единство на действието, единство на мястото...

Омировият епос "Илиада" пресъздава фрагмент от Троянската война, без да се поставя акцент в съдържанието й върху хронологичното развитие на междуполисния конфликт.

Литературата в древна Гърция, като отражение на човешкия мисловен и духовен свят.

Античността нарекла Есхил "баща на трагедията". Това почетно прозвище се оправдава не само от предимството, че живял преди Софокъл и Еврипид, а и защото в неговото творчество трагедията се превърнала от тържествена оратория в драма.

Старогръцката митология се разделя на четири основни цикъла: Цикъл за Аргонавтите, Тивански, Троянски и цикъл за Атридите. Във всички е заложено общото героическо начало...

Тъй като не познаваме литературни текстове преди Омир, работим единствено с догадки за това, какъв изходен материал от художествени произведения и вече готови теми е използувал поетът, за да достигне до своята оригинална сюжетна разработка.

Образът на Прометей остава дълготраен израз на борбеното начало в личноста, която се стреми към прогреса и чийто водещ знак е хуманизмът...

Есхил не е първият древногръцки автор, който разработва мита за Прометей. Преди него е писал Хезиод, който представя Прометей в сво­ята "Теогония" в по-различна светлина. Есхил обаче внася ново съдържание в мита, без да го променя съществено.

Думата елинизъм не е новообразувание. старогръцките ретори и филолози означават с нея качествата на чистата елинска реч, правилното ползване на литературния гръцки език.

Анализ на епоса Илиада