"Разни хора, разни идеали" е цикъл от четири фейлетона. Алеко Константонов пише тези фейлетони няколко месеца преди смъртта си. Героите не са действителни лица. Те са социални типове, родени от конкретната обществена действителност.

Не е случайно, че в паметта на читателя разказът "По Жицата" остава с яркия спомен за бялата лястовичка - птичката.

В пътеписа "До Чикаго и назад" Алеко Константинов непрекъснато оценява, разсъждава,сравнява като проявява реалистичен поглед.

Тревогата от прекалено роботизиращата хората модерност и социалният привкус при изобразяването на накои страни от действителността са в основата на популярния разказ на Светослав Минков – "Дамата с рентгеновите очи".

Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" оставя трайни следи в съзнанието на читателя, защото го вълнува и подтиква към размисъл по една от най-многопосочно тълкуваните теми в човешките взаимоотношения - любовта...

Мечтата и реалността се срещат в света на дванадесет годишното момче, което има нежна, чувствена душа, лишена от майчина нежност..

Върху четвърта част на разказа "Една българка" от Иван Вазов.

В разказа си любител и ценител на природата, естет с тънък усет за красотата й, Алеко Константинов заминава отвъд океана, за да види Ниагара - чудото на природата...

Пътеписът "До Чикаго и назад" на Алеко Константинов завладява съвременния читател с обективното и същевременно критично отношение на автора към американската действителност, такава, каквато той я вижда преди повече от сто години.

"По жицата" е разказ за човешката съпричастност и състрадание към чуждото нещастие, без които животът е немислим. Героите са поставени в на пръв поглед една обикновена ситуация, в която са подложени на изпитание вярата, състраданието и надеждата