Пътеписът на Алеко Константинов "До Чикаго и назад" разкрива впечатленията на автора от пътуването му до Новия свят в края на 19 век.

Величието на Ниагара ("До Чикаго и назад" на Алеко Константинов)

Току-що стъпил на чуждата земя, Алеко е приятно изненадан, но при описанието на грандиозността, чудните гледки и индустриалния прогрес, пътеписецът включва и представянето на американската личност- мълчалива, студена, пропита с егоизъм и себелюбие.

Поемата "Ралица" е една от най-значимите психологически творби в българската литература. В нея Пенчо Славейков разкрива образа на своята героиня, която пленява не само с физическата си красота, но и със своите морални добродетели: трудолюбие, до

Повестта "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев е драматичен разказ за една обречена любов сред ужаса и страданието на военното време.

Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" оставя трайни следи в съзнанието на читателя, защото го вълнува и подтиква към размисъл по една от най-многопосочно тълкуваните теми в човешките взаимоотношения - любовта...

Подобно на Смирненски, и Вапцаров претворява страданието на бедните и онеправданите с най-дълбоко съчувствие към техния живот.

Епохата на 30-те години е предпоставка за Димитър Димов да пресъздаде цялата гнилост на господстващата буржоазна класа. Героите му или израстват или се самоунищожават в името на целите си.

Именно пътеписът "До Чикаго и назад" ни кара да усетим тези чувства, да разберем живота на другия свят, да усетим полъха на красивото и необятното, олицетворяващо се в чудото на природата – Ниагарския водопад.

Стихотворението "Да бъде ден!" е написано от Смирненски специално за едноименната стихосбирка и определя заглавието й.От начало поетът е смятал да я нарече "През бурята"според заглавието на друга емблематична творба..