Поетическото си творчество Вазов посвещава на България и на народа и. Родината във всичките си превъплащения става вдъхновение, постоянна тема и основен образ в поезията му.

Поезията на Христо Ботев е създадена в най-драматичното време на националноосвободителните борби на българския народ...

Баба Илийца осъзнава потребността да поеме страшния риск и да приюти преследвания четник в своя дом, докато раната му заздравее и опасността от залавяне отмине.

Произведението започва със спор между лирическия повествовател и лирическия опонент на тема "Човекът във новото време". Този спор разкрива отношението на двамата опоненти към човека като нравствена сила и достойнство...

Повестта "Немили-недраги" е художествен израз на Вазовия възрожденски възторг от онези българи, които намират сили да преодолеят робската психика и да се впуснат във вихъра на освобожденското движение.

С особена натовареност в композицията на разказа "Една българка" се откроява третата част - втората среща на Баба Илийца с бунтовника. Тук отново всичко е подложено на изпитание - човечност, сила на характера, воля, морал.

Христо Ботев след себе си оставя малко стихотворения , но те го нареждат сред най – великите поети. Той е поет на общочовешките вечнозначими стойности и морални качества. През неговото сърце и творчество е минало страданието на един народ...

Анализ на образа на Гергана в поемата на Петко Славейков "Изворът на Белоногата"

Вазовото творчество е символ на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Цялото творчество на Вазов е посветено на България. Любовта му към нея, измерена чрез отношението на големия поет към народа, към историята му, към природата и родния език, се чувства във всяка негова творба.