Гео Милев е от онези български творци, които имат дързостта и таланта да поправят пътя на нови идеи и нови литературни течения на българска почва.

Литературно-интерпретативно съчинение върху разказа "По жицата" на Йордан Йовков.

Тази малка по обем книга става най-голямото изкушение и предизвикателство за родната ни критика. Рецепцията й сама по себе си е твърде показателна за насоките на литературното мислене и литературното познание..

Повестта "Крадецът на праскови" е написана през 1948г., непосредствено след Втората Световна война.Сюжетното действие в творбата ни пренася в Балканската между Съюзническата и Първата световна война.То коментира любовта между Елисавета и Иво.

При Смирненски всичко приема открито социални измерения - градът, участта на "хиляди души разбити", тяхната самота...

Епохата на 30-те години е предпоставка за Димитър Димов да пресъздаде цялата гнилост на господстващата буржоазна класа. Героите му или израстват или се самоунищожават в името на целите си.

В цикъла "Зимни вечери" Смирненски създава галврия от образи на градската беднотия. Тези вечери, които са тежки за лиричните герои стават важни за емоционалния опит на покления читатели.

Поемата "Септември" на Гео Милев е най-представителната творба на българския експресионизъм. Тя се ражда под знака на протеста и възмущението от потушаването...

Поезията на Николай Лилиев вълнува и впечатлява със своята красота на изказа, мелодичност и благозвучие. В стиховете си поетът рисува един по-различен, по-хубав свят, устремен към доброто и духовното.

В своята повест Емилиян Станев разкрива една несподелена съдба между двамата влюбени – българка и сърбин, чиято любов е невазможна сред ужасите на войната. Между тях стоят национални и морални пречки...