Романът “Тютюн” на Димитър Димов е художествено изображение на националния ни живот преди и по време на Втората световна война..

Образът на Ирина почти единодушно се възприема от критици и читатели като модел за „жертва“, докато Борис Морев играе ролята на „насилника“, готов на всичко, за да постигне своята цел.

Себеразрушението на силната личност, устремена към егоистични цели, е обединителна на Димовата романистика..

Стихотворението “На нивата” в един от многобройните трудови делници ,обобщава трагизма на народното битие.Лирическият герой-селянинът-в изповедна форма разкрива своята нерадостна социална участ..

Драматизмът в творчеството на Яворов - литературно интерпретативно съчинение..

Въпреки че като ценност поезията на Димчо Дебелянов е най-непроблематичната в българската литературна история....

Тази малка по обем книга става най-голямото изкушение и предизвикателство за родната ни критика. Рецепцията й сама по себе си е твърде показателна за насоките на литературното мислене и литературното познание..

България в творчеството на Алеко....................

IV фейлетон има структура, която се различава от структурата на останалите три фейлетона. Това вероятно е знак, че с него Алеко започва нова тенденция, но за съжаление фейлетонът е написан малко преди той да бъде убит и тази тенденция остава в зародиш..

Хуманизмът е дълбоко присъщ на българската литература ,защото неините творци са водени от действена любов към човека..