С творбата си "Бай Ганьо" Алеко Константинов се присъединява към една от двете основни линии в българската литература - критическата, разобличаващата.

В повестта "Крадецът на праскови" от Емилиян Станев двамата главни герои(Елисавета и Иво)търсят своето щастие,смисъла на своя живот и го достигат.

Изключително точно класикът на българската поезия Вапцаров в стихотворението си "История" дава образа на живота, лишен от маска...

Мечтата за по-добър живот в поезията на Никола Вапцаров.

В разказа си "Дамата с рентгеновите очи" Светослав Минков показва колко много може да даде една илюзия на човека, но и каква висока цена той би могъл да плати за нея. Дамите, които седят в чакалнята на "Козметикум Амулет"...

Размисли за жената, нейното място в обществото и гледната точка на поетесата.

Обикновено мислим за света в трето лице – като за "него". Аз, ние българите, България и светът.

Есе за Бай Ганьо и думите му "И едните, и другите са маскари!.."

as

Образът на Андрешко от едноименния разказ на Елин Пелин е интересен и по странен начин ни вълнува, привлича ни с остроумието и решителността си, изглежда ни близък и познат.