В смисловото разгръщане на повестта „Немили-недраги", Трета глава има свое особено място. В нея са изобразени хъшовете с техните дребни кавги и недоразумения, но и с благородните им чувства и светли идеали.

Гатанката, както пословицата и поговорката, е кратко народно умотворение. Твърде разнообразна по съдържание, тя е свързана с природните явления, бита и поминъка на хората.

Първата тетрадка с карирани листове (Тетрадка по смятане) съдържа най-ранните ръкописи на Вапцаров - 14 завършени и 2 незавършени стихотворения от периода 1926-1927 г.

В поемата „Септември“ експресивно е изобразена осъзнатата сила, която човекът има пред себе си, и необходимостта от единство за постигане на целта.

В повечето стихотворения на Христо Ботев образът на лирическия герой се слива със същността на поета, превръща се в лирически говорител.

Трагедията „Хамлет“ — една от емблематичните творби на гениалния драматург Уилям Шекспир, е писана по време на Английския късен ренесанс.

Образът на майката в Ботевата поема „Хайдути" е разкрит в разговора между нея и сина й. Сблъскват се волнолюбието на Чавдар, жадуващ за хайдушки подвиг, и болката на майката - изправена пред раздяла с едничкото си чедо.

Вапцаровата лирика е съкровена поетична изповед на интимно преживяна човешка драма. Тя е дълбоко лична, но винаги е споделена с поета и с неговия поетичен АЗ.

Разочарован от следосвобожденската действителност в България, привлечен от мита за американската демокрация, воден от жаждата да опознае нови светове и да общува с културата на други народи, в навечерието на XX век (1894 г.) Алеко Константинов потегля за

До Чикаго и назад" е една от най-забележителните творби в българската литература. „Хвъркатите бележки“ на Алеко Константинов се превръщат в пътепис, след като писателят се завръща в родината си през 1893 г.