Заболявания на ставите
на 27.04.2010Заболявания на ставите
Ревматоиден артрит
Ревматоидният артрит представлява болест на съединителната тъкан на опорнодвигателния апарат. Причинителите на заболяването не са достатъчно изяснени. Предполага се, че хипотетичните причинители /вируси, бактерии и други/ предизвикват развитие на имунен или автоимунен възпалителен процес у наследствено предразположени лица.
Най-характерен признак е ненормалното активиране на имунната система с преминаване на имунни клетки в ставите, лимфната тъкан и кожата. Натрупаните в ставите имунни клетки и продуцираните от тях антитела предизвикват ерозия и деструкция на ставния хрущял и съседната костна тъкан.
Важно значение в този процес има установеният у болните т.н. ревматоиден фактор. Той представлява антитяло срещу собствените антигени на организма, с които образува комплекси, увреждащи допълнително ставата. Засягат се също белите дробове, сърцето, артериите и кожата, където се образуват подкожни възли.
Развитието на болестната картина и лабораторните изследвания показват, че се касае за продължителен автоимунен възпалителен процес, който протича хронично, с множество изостряния /рецидиви/ и подобрявания /ремисии/. Жените боледуват 3-4 пъти по-често от мъжете.
Заболяването се появява във всяка възраст, а на половината от случаите след инфекция, преумора, простуда,аборт. В много от случаите обаче болестта започва без видим и доловим повод. Обикновено началото е постепенно, рядко - остро. При остро начало се засягат големите стави, най-често коленни стави.
Болестните признаци са отпадналост, повишена телесна температура, сърцебиене. Засегнатата става е подута, кожата над нея е топла и зачервена, а движенията са силно ограничени и болез нени. Болката не се повлиява от аналгети ците. При постепенно развитие на болестта се засягат малките стави на ръцете и краката - последователно една след друга през различни интервали от време. Кожата над засегнатите стави обаче е студена и влажна.
Характерно е засилването на болката през втората половина на нощта и сутрешната скованост на ставите, като раздвижването е белезнено. Твърде рядко след първия пристъп болестта стихва спон танно. По-често настъпва временно подобрение /ремисия/. При ново изостряне се обхващат нови стави, но често се усилва възпалението и на вече засегнатите стави. Заболяването приема неблагоприятен ход обикновено след четвъртия пристъп. Ставите постепенно се деформират, а движенията в тях се ограничават.
В много случаи настъпва обездвижване на ставите, като околоставната мускулатура се атрофира. При ревматоидния не се засягат ставите на таза и гръбначния стълб. Твърде често в областта на лактите и вътрешната страна на ръката се образуват характерни подкожни възли.
Пораженията на вътрешните органи се изразяват с развитие на плеврит, перикардит, ендомиокардит, ирит. Най-сериозното усложнение е засягането на бъбреците, в които се развива възпалително-деструктивен процес с оформяне на нефросклероза и поява на прогресираща бъбречна недостатъчност.
Лечението се сътои в обездвижване на засегнатите стави през острия период и в противодейстаие на неправилното положение на крайника и на сковаването /например китката се шинира, за да не се свива надолу и встрани/. Извършват се изправителни упражнения, с които се противодей ствува на свиването на пръсти, китки и колена.
Лекарственото лечение включва употреба на противовъзпалителни и имуноподтискащи медикаменти аспирин, индометацин, волтарен, гликокортикоиди и други.
Прогнозата е сериозна. И след продължително лечение настъпват трайни деформации в засегнатите стави, които ограничават движенията в тях. Освен това болните са предразположени към редица заболявания от инфекциозен и имунен характер.
Профилактиката се състои в отсраняване на всички предразполагащи фактори инфекциозни огнища в организма, захарен диабет, провеждане на закалителни процедури, борба срещу алергията от различен произход.