Като четем "Железният светилник", "Гласовете ви чувам" и"Преспанските камбани", ние заживяваме със съдбата на героите, пренасяме се в далечната епоха и дълго не можем да се откъснем от нейното неопределимо и трайно влияние.

С дълбоко проницателност и изключителна поетична сила поета разкрива трагичната участ на своите герои в тяхната вълнуваща човешка драма.

Противопоставителния съюз "но" – формален маркер за това. Ако няма веществени белези на връзката, това не означава, че те не съществуват изобщо. Героинята я долавя в пулса на кръвта си, в сънищата и копнежите си.

В българската литература властта, олицетворявана предимно от държавата, е подчертано антипатична и отношението към нея варира в различна степен на враждебност.

В творчеството на Яворов любовта попада в един двуполюсен, режим на преживяване, който изобщо е характерен за неговото творчество.

Общоизвестна и банализирана от повторение истина е, че в поезията на Дебелянов споменът е основна реалност, водещ импулс, определящо тематично и емоционално-психологическо ядро.

Черният свят и сравнението с гробница засилват усещането за присъствие на злото, а образът на мъглата-"сивата мъгла" придава смисъла за нещастие и неяснота.

Анализ върху пътеписа "До чикаго и назад" на Алеко Константинов.

Поезията на Елисавета Багряна е ярко художествено въплъщение на порасналото самосъзнание и самочувствие наличността, характеризиращо 20-те години на XX век.

Онова, до което Далчев достига, но не иска да види, не е ли абдикацията от езика и литературата, отричането от Библиотеката, която е в опозиция с природата, естеството, автентичността?