След толкова голям брой монографии, сборници с изследвания, дисертации, юбилейни конференции, спомени, романи и какво ли още не и до днес малко е изследван ранният период в творчеството на Никола Вапцаров, който би разкрил много истини за духовните,

Настоящето в лириката на Вапцаров е негативно маркирано и отречено като възможност за пълноценно съществуване и духовна изява на човека. Светът "тук" и "сега" е суров и жесток, смазващ и умъртвяващ.

Разказът "Дервишово семе" ни запознава с раздвоения свят на едно българско семейство - от едната страна стои родът, а от другата - едно момче, което с течение на времето осъзнава що е любов и що е омраза. През цялото това време старейшината на р

Хайтов опоетизира миналото, родната котловина, неговите герои са примитивни, деца на природата, това е човекът в неговото "естествено състояние".

Обречеността на отъждествяването между живот и книга в "Книгите" на Ат. Далчев

"Бай Ганьо" е художествено и очеркво – фейлетонно пресъздаване на динамичната обществена ситуация след Освобождението, характеризираща се с активните контакти на българина с чуждия свят.

Творчеството на големия наш писател хуманист Йордан Йовков няма да загуби никога своята актуалност, защото то винаги ще поражда у читателя дълбоки и тревожни размисли за човека и смисъла на неговия живот, за човешкото щастие и участта на народа.

В баладата "Хаджи Димитър" лирическият герой е не просто историческа личност, той е митологизиран от народа, олицетворявайки неуловимия закрилник, юнака, неподвластен на смъртта...

Селото у Елин Пелин е пълнокръвен живот, всичко, което прави, мисли и чувства човек произтича от убеденост. Затова изборът е непоколебим, направен с вяра, с мотивация.

Наричат го "тих", "безшумен", "меланхоличен" поет ония негови изследователи, които се поддават на външните си впечатления от звуковото и композиционно съвършенство на стиховете му, на носталгичния патос.