Йовковите разкази ни представят един пъстър човешки свят, разсечен от етнически, социални или емоционални различия.

Темата е за нерадостната съдба на обикновения човек и за вярата,че човекът може да промени не само себе си, но и самия живот.

“Дядо Йоцо гледа” – анализ на трите срещи на дядо Йоцо с българското.

Книгата си "Из историята на българската журналистика" Стефан Коларов е разделил на осем глави. В първата, наречена "Признание и дълг", той ни разказва за историческите периоди и етапи на развитие на нашата държава. Вярата в словото, в

Алеко Константинов е един от продължителите на българския възрожденски пътепис. Но нещо много съществено отличава неговите пътеписи от останалите. Авторът не описва всичко видяно по време на пътуването, а подбира внимателно фактите.

Наблюдения над разказа "Дервишово семе" от Николай Хайтов и повестта "Преди да се родя" от Ивайло Петров.

Противопоставителния съюз "но" – формален маркер за това. Ако няма веществени белези на връзката, това не означава, че те не съществуват изобщо. Героинята я долавя в пулса на кръвта си, в сънищата и копнежите си.

С дълбоко проницателност и изключителна поетична сила поета разкрива трагичната участ на своите герои в тяхната вълнуваща човешка драма.

Като четем "Железният светилник", "Гласовете ви чувам" и"Преспанските камбани", ние заживяваме със съдбата на героите, пренасяме се в далечната епоха и дълго не можем да се откъснем от нейното неопределимо и трайно влияние.

Наричат го "тих", "безшумен", "меланхоличен" поет ония негови изследователи, които се поддават на външните си впечатления от звуковото и композиционно съвършенство на стиховете му, на носталгичния патос.