Американската действителност от края на 19. в. Америка става творчески импулс за любознателния Алеко като примамлив свят за отърсващия се от робската си психика българин, който се стреми да се приобщи към свободния в политически и духовно отношение свят.

В този поетически текст човекът мислено пътува през времето, за да се докосне отново до света на родното и съкровеното, да съпреживее чрез мечтите хармонията на един цялостен и единен свят с ясни нравствени правила.

Алеко Константинов е роден в първия ден на Новата година-1 януари 1863 г. в Свищов. Епохата, в която живее и твори Алеко е време на груб материален интерес, стремеж към власт, жажда за богатство, кариеризъм и невиждана корупция, политическа демагогия

Стихът на Далчев е рожба на същата литературна пролет, която дава на българската поезия революционните устреми на Христо Смирненски и септемврийските поети, идейно-естетическото бунтарство на Гео Милев, стихийната виталност на Елисавета Багряна.

Епохата на 30-те и началото на 40-те години на миналия век, в която Никола Вапцаров се утвърждава като поет, сама налага проблемите.

Алековото творчество е дело на оригинален и темпераментен художник, кръвно свързан с проблемите на своето време и заинтересован от...

Елин Пелин обича този свят – света на българското село. Той не опоетизира твърдоглавите, описва ги без идеализация с техните пороци.

Пътеписът "До Чикаго и назад" представя Алеко Констанинов като страстен пътешественик и поклонник на природата. За него тя е източник на естетическа наслада.

Гротеската - нравствена деформация на хуманните ценности в "Дамата с рентгеновите очи" на Светослав Минков.

Посвещение - творбата е посветена на проф. Константин Гълъбов, приятел на Далчев, основоположник на литературния кръг „Стрелец”. Осмисляне на заглавието - насочва към темата за познанието, за опознаването на света...