Ивайло Петров е сред изявените български съвременници писатели. Творчеството му е интересно и жанроово разнообразно. То обогатява нашата литература с нови теми и нетрадиционен поглед върху познати проблеми. Ивайло Петров създава различни по жанр творби.

В елегиите на Димчо Дебелянов индивидуалните, родовите и универсалните ценности се намират във взаимовръзка. Отправна точка е родовото чувство, изкушаващо лирическия говорител да предприеме пътуване към сакралното пространство на дома.

Христо Смирненски се утвърждава като един от първите поети на града в българската литература.В неговата поезия градът е място преди всичко на социалната конфликтност и безнадеждността.

В основата на своята елегия "Скрити вопли" Димчо Дебелянов поставя темата за родното. Копнежът по родното е обективиран в душевни състояния и преживявания, болезнен размисъл и в образни представи....

Постоянният изследователски интерес към белязаните, различните, необикновените Йовкови герои неизбежно стига до мита Албена, разполага го на границата с други образи-митове...

Езиковият хоризонт на поемата "Септември" се открива от сложния образ на нощта. Нощта, която според културната традиция ..............

Светът на Гераците е затворено пространство: домът, полето, земеделският труд. Този космос е проектиран вертикално, като борът, донесен от светите рилски гори, е образ на дървото на живота, символ на родовата крепост......

Разказът “По жътва” поставя основния проблем за живота и смъртта, за човешкото съществуване, но той не е разгледан като конфликт, а по-скоро като естествено отражение на света.

Да си припомним оная идилична картина, когато за първи път авторът описва Ния – шуртящата в зеления двор чешма, яркото слънце, смеховете на младите момичета...

Тъжна, „заупокойна” музика изтръгва Елин Пелин от пастелната болка на есента за успокоение страдащите души на своите герои от разказа „Задушница”.